Беше студен и облачен декември, когато нашите герои тръгнаха към Ливърпул и Манчестър, за да попият дъжд, бира и Бийтълс! Беше 2008 г. и нашият приятел Алваро живееше в Манчестър и въпреки че тези дни нямаше да бъде в града, той ни покани да останем в къщата му. Чудесно, мислехме си ... но не знаехме какво ни очаква.
Пристигнахме и разбира се, сбогом на бира с Álvaro, предаване на ключовете, разходка из центъра, повече или по-малко културни посещения, аз се обърнах, за да видя англичаните в джапанки със сняг (в чест на истината ще кажем, че имаше слънце ... но само липсваше полярна мечка за бог!) и се разпаднахме се прибрахме.
Открийте кой автобус трябва да вземем, хванете го, следвайте инструкциите, за да стигнете до урбанизацията, опитайте се да не се убивате с леда, избягвайте кучетата, които искат да опитат вашите бутове, потърсете номера на къщата и та-дан! Пристигнахме ... за каква умора! Искахме само едно: да спим топло.
Робър копае ключа в джоба си, реши дръжката и го вмъква невинно в ключалката, без да знае, че животът ни е в опасност. Вратата се отваря, влизаме ... ммм колко е хубаво! И изведнъж БИП. И още, и още ... по-близо и по-силно, докато на пълна сила на звука не започне да звучи: ninoninoninoninoninoninoninoinooo. АЛАРМАТА !!!
Алваро не ни беше казал, че има аларма и, разбира се, не ни беше дал кода, за да го деактивираме: перфектно!
С бели лица и без да знаем какво да правим, ние се споглеждаме и всичко, което можем да направим, е да кажем тако. Отчаяни останахме на вратата и почти чакахме божествено решение, което не идва. Така че влизаме и излизаме в стаята, надяваме се да се свържем с Алваро, но това е всичко! Робер просто смени телефона и нямаме неговия аргумент номер! Опитахме се да се обадим на Беа, приятелката на нашия домакин, но тя не отговаря. Какво правим тук ?!
И изведнъж се случва най-лошото: от прозореца виждаме фенер, осветяващ градината. Майка ми: полицията! И ние вътре в къща, която моли за помощ.
Поемаме си дъх, целуваме се (да знаем дали затворът е смесен!) И започваме надолу по стълбите, сякаш ще ходим на бесилката. И там ни съдията ни очаква: мъж от Скотланд Ярд (добре, че беше нормално ченге) и с треперещ глас и с раздразнение на лошото се опитахме да обясним какво се е случило. Човекът, не знам как, ни разбира и наполовина смешно полусериозно ни казва да отидем в стаята и да не се движим оттам, че след няколко минути алармата ще спре да звучи. В изречението му липсваше „и си лягаш да спиш без вечеря“, за да имаш майсторски гняв! Той ни поздравява и си тръгва ... той вече има друга история за уплашени прингадети, които да разкаже в кръчмата.
На следващия ден трябва да поговорим с Алваро ... който ясно се откъсва и разкрива тайния код. Това ще остане тайна. Но не е доволен от това, втората вечер напълно уверен в думата на нашия скъп приятел, когато се върнем вкъщи влизаме ключа, отваряме вратата, звукът бипва, приближаваме се да вмъкнем ключа и ... звуков сигнал не спира да звъни !!! Не може да бъде!
Алармата започва да звучи отново. Искаме да умрем, излизаме в градината, сядаме на стената и чакаме нашия приятел от ченге да обясни отново, че сме проклети. За щастие изведнъж се появява благотворителна душа от къщата отсреща, която не е нищо друго, освен съквартирантът на Алваро. Въведете правилно кода и накрая алармата спира да звучи.
Кълнем се, че получихме номера, който Алваро ни даде добре ... това копеле ще го изиграе ли за нас?
Вземете своето Пътна застраховка IATI с a 5% отстъпка за това, че сте Backpacking за читателя на света от този линк: //bit.ly/29OSvKt
Ако ви е харесала статията, не забравяйте да я коментирате и споделяте
